Здравословен живот, или...

[Top Gun Maverick]

https://youtu.be/SFMf_D34l3E?si=of4PxoZNr6BSdKWL

[Jordana Профил]

Когато си практикувал биохакинг достатъчно дълго време ...
https://www.youtube.com/shorts/c6Z6UoyJNFE

[Exclusive89 Профил]

Колеги, в сайта Keto-bg има телефонен номер, някой може ли да потвърди дали е на @bum_bum?
Ако не е на bum, ще помоля някой да драсне номера на колегата. Благодаря!

[slatanic Профил]

И понеже Иво е скромен и няма да го качи тук...
https://www.youtube.com/watch?v=efcsD43ma0g&t=8s
А телефона е правилният!

[Exclusive89 Профил]

А телефона е правилният!

Супер, благодаря!

[empar Профил]

И понеже Иво е скромен и няма да го качи тук...
https://www.youtube.com/watch?v=efcsD43ma0g&t=8s

Няма да го постне, защото отново напусна форума, заради аномимните дървени философи.

[c04 Профил]

И понеже Иво е скромен и няма да го качи тук...
https://www.youtube.com/watch?v=efcsD43ma0g&t=8s

Няма да го постне, защото отново напусна форума, заради аномимните дървени философи.

Eee стига де , пак ли

[N.Mihaylovski Профил Уеб-сайт]

Перелик, Мерелик, в Родопите така са приготвяли месото още от времето на траките

После що! Що ли....

Не знам защо се учудваш при положение, че си интелигентен човек и лесно можеш да се сетиш защо така се получава.

Ще се опитам да обясня по-подробно от позицията на човек, произвеждащ храни.

Този "бекон" се прави от формовано месо. Месото в него разбира се е най-евтиното - свински прат, баадер или още известно като МОМ (механично отделено месо). Какво представлява и дали изобщо е месо в смисъла на думата, който влагаме обикновено няма да разсъждавам, всеки може сам да си провери в Гугъл.

После имаме вода. Безплатен ресурс, който да намали себестойността. След това соев протеин. Преди време използваха основно млечен, но предвид че сега цената му е вече 15-20лв, а на прата вероятно не повече от 2-3лв е ясно защо се минава на соев. После имаме картофено нишесте, защото месна боза и вода няма как естествено да седят заедно в някаква форма. И всичките други технологични добавки, които имат за цел да придадат форма, текстура и хомогенност на продукта.

След това идват консервантите, които да подтиснат бактериалния растеж и целия тоя сбирщайн и несвързана вода да не мухлясат скоропостижно. Ароматите, които да му дадат аромат на нещо приготвено от месо. И консервантите, които да предотвратят оксидацията.

И тъй накрая на целия този процес в който сме използвали само и единствено разрешени от законите и наредбите абсолютно безвредни за човешкото здраве съставки (не ми се смейте, дори и тук са ме оборвали с подобни твърдения, че щом нещо е в храната то е доказано безвредно) получаваме един продукт, който грубо има себестойност някъде около 3, максимум 4 лв за килограм с всички разходи по производството.

И сега идва важният въпрос - за колко да го продаваме? Малките гаражни производства, реализиращи продукцията си в малки магазинчета из страната ще сложат някъде максималната за подобен вид стока цена - около 20лв. По-големите намазани фирми с реноме, които обаче имат и по-ниска себестойност поради икономията от мащаба и по-ниските цени на суровините и продават в по-елитни магазини ще сложат цена 30-40лв.

Има и още един тип играчи на пазара - бекона се прави от цяло месо. Качеството на месото според производителя е екстра, супер, мега, хипер, от непорочни теленца и прасенца и т.н. Разбира се, всеки с малко повече от половин мозък ще се сети, че месото там е пълен шкарт, промишлено произведена масовка на цена 4-5лв килото на едро от фермите в Западна Европа. Там цените почват от 30-тина лв и свършват в космоса.

И тъй ние, недоволни от цялата тази несправедливост и липса на качествена храна решаваме да започнем производство на наистина качествени колбаси от истинско фермерско месо, от животни хранени добре, без химии и със спазване на всички технологични процеси.

Отиваме при фермера и се сблъскваме с първия проблем. Месо няма. Можеш да си купиш 1-2 или 10 прасета, но с такова количество какъв бизнес ще правиш? Но да речем намерим такова месо. Фермера го продава на 10лв живо. И отстъпка не прави, защото това е пазар на продавача. Мераклии има, но месо няма.

Но явно имаме късмет, спазаряваме се с фермера и успяваме да набавим месо. Носят ни го от кланницата и след като са махнати всичките там кожи, косми, копита, черва, лайна, кости и т.н., себестойността на чистото месо от което ще правим великите качествени колбаси вече отива на близо 20лв за кг.

Ко прайм? Вкарваме една хубава шестцифрена сума за да си отворим цеха и почваме. Конкуренцията бълва продукция всеки ден. Ние обаче сме съвестни. Колбасите зреят, технологичното време е 10, 20, 30 и нагоре пъти по-дълго. Загубата ни е по-висока, защото нищо не държи водата в колбаса за да не се изпарява. Режийните разходи са високи.

Но най-накрая в един прекрасен ден продукцията ни е готова. И сядаме да смятаме цена на която да продаваме. Месото ни е 20лв грубо. Загубите от сушене да кажем 10%, ако правим бекон, производствените разходи да кажем 15% или грубо, себестойността на кило шунка вече отива на 25лв.

Шок, бонба, ужаст.. че те другите на тия цени продават Ама нищо, ще убедим хората да купуват нашето, защото ще разкажем как се прави. Всички останали продават с 4-5 пъти надценка, което ако го сложим на нашата себестойност вече килото на шунката ни отива на 100-130лв. Тия пари за кило шунка обаче, не ги дават и най-успелите програмисти, затова ще трябва да се лишим от една немалка част от печалбата и да преглътнем факта, че въпреки, че правим нещо супер качествено ще трявба да го продаваме с далеч по-ниска печалба от всички останали боклуци.

И хоп- готово, пускаме по магазините бекона на 50лв, което е съвсем разумна цена, предвид това, което предлагаме и инвестициите, които сме направили в производството, особено като сметнем и дистрибуционните разходи, които са едни 30-40%. Правим грубата сметка и се оказва, че от нещо, което се произвежда бавно и трудно и продаваме на 50лв за нас я останат 10лв, я не. Преглъщаме и тая жаба и пускаме бекона в магазина с идеята, че хората ще разберат какво правим и ще печелим от оборота, а не от надценката.

Да ама не. Никой не го купува. Защо? Защото не сме никои. Направили сме си сайт, брошурки и какво ли още не да обясняваме колко хубаво, качествено месо използваме, как спазваме технологията, с какво сме по-добри от конкуренцията и т.н., но няма особена полза. Та те всички останали използват същите думички за да приласкаят потребителя. Но и нещо друго много важно - когато продаваш с 4-5 пъти надценка лесно можеш да си наемеш който си искаш инфлуенсър да обясни каквото му кажеш. Защото можеш да платиш реклама. Защото можеш да дадеш по-висока търговска отстъпка. Защото можеш да влезеш във веригите. Защото може да те пишат по вестниците.

И най-вече, защото масовия потребител е тъп. Тъп даже е твърде ласкаво определение. Всеки мъж знае и се интересува какво гориво слага, колко сяра и колко биокомпонент има в него. Какво масло, какъв вискозитет, какъв стандарт и т.н. Всяка една жена знае една камара лайна с които ежедневно се маже по физиономията и косата, един куп процедури за които дава хиляди левове, че да заприлича на останалите клонинги. 70% от висшата мода се купува от хората с ниски и средни доходи! То знае Баленсиага, Валентино, Фере, но няма и идея какво яде. Изключително малък процент от хората имат дори бегла идея какво ядат днес! От какво и как е приготвено и какво отражение има то върху здравето им. Облечени са като милионери, а ядат като просяци. Масово!

На масовия тъпак, което е сигурно 95% от потребителската маса само му сложи някой от тия, които са известни с това, че са известни да му каже, че това е качествено, хранително, протеиново, веган, пълноценно, здравословно и гледай кво става. И той дори изобщо не осъзнава, че онзи отсреща е по-тъп и от него, знае дори още по-малко за храната и повтаря там някакъв наизустен речетатив.

Е, как и защо да има качествена храна? Как и защо някой изобщо да се наеме да я произвежда? Само преди 20 години тоя "бекон" никой нямаше и с пръчка да го докосне. След още 20 вероятно ще е един от най-качествените продукти в магазина. Като се замисля, даже ни е малко. Някой по-умен може да продава къде-къде по-големи боклуци и с по-голяма печалба.