НВ-ВМХ

[bum_bum]

Вдигни ги спокойно. При такива натоварвания имаш вече доста стабилна мастна адаптация, дори и ако се храниш както повечето ултрамаратонци с много въглехидрати.

Всичко, което изгаряш няма как да ти попречи на адаптацията при тоя стимул, който имаш. Единственото за което трябва да внимаваш е да не се насереш от глюкозата ако попрекалиш някой път

Ако търсиш стимул и за други упражнения, виж Мърф от кросфита.

Аз си мислех да се понауча да тичам, че физически и като аеробен капацитет съм ОК, но механично тичането ми е тотал щета.
Ама скъсах съединителна тъкан на ходилото много брутално миналата седмица при един инцидент, та ще видим колко време ще отнеме да се възстановя, че да взема пооправя тичането малко и да се пробвам.

[b_u_b_o Профил]

Единственото за което трябва да внимаваш е да не се насереш от глюкозата ако попрекалиш някой път

2024та на Софийския маратон добре, че беше Шел-а на моста Чавдар, че все бях оставил кафява диря след мен. Уж бях пробвал геловете преди това на тренировка, ама какво стана...като ме преряза. Ей затова харесвам планинското бягане, градското е опасно.

ПП внимавай с тичането, че е пристрастяващо много! Аз до преди 2-3 години хич не обичах да бягам...после кво стана и аз не разбрах.

[dhtj Профил]

ПП внимавай с тичането, че е пристрастяващо много! Аз до преди 2-3 години хич не обичах да бягам...после кво стана и аз не разбрах.

До 19 годишен бях футболист. По целия ред - деца, юноши младша, старша възраст и накрая малко и в мъжкия отбор.
Тренировки редовно, два мача на ден съм играл, когато влизах в две възрастови групи, основно крило и бек играех, много тичане и бях брутално бърз... Така и не успях да го заобичам безцелното тичане...

[enigma Профил]

ПП внимавай с тичането, че е пристрастяващо много! Аз до преди 2-3 години хич не обичах да бягам...после кво стана и аз не разбрах.

До 19 годишен бях футболист. По целия ред - деца, юноши младша, старша възраст и накрая малко и в мъжкия отбор.
Тренировки редовно, два мача на ден съм играл, когато влизах в две възрастови групи, основно крило и бек играех, много тичане и бях брутално бърз... Така и не успях да го заобичам безцелното тичане...

Е какво значи безцелно... на мен примерно ми изглежда безцелно 90 минути да тичаш подир топката и не стигаш до никъде.

Въпрос на ментална нагласа. Навремето като младши офицер в армията си набелязвах такива, които не обичаха тичането и след изтощителен преход в планината ги информирах, че съм си изпуснал ножчето 3км назад и имат 1ч да ми го донесат за двойна дажба и шоколад. Всичките учудващо много заобичаха тичането.

И аз съм тотално пристрастен към тичането, като пропусна за месец-два от някоя травма е много кофти... ама тичам 5к само, дългите дистанции изискват много повече подготовка и планиране. Маратон едва ли мога да избягам. Макс 10к и ми излизат разни болежки.